Елена Пап & Пламен Радев – ЖАР ТЕАТЪР
ЗАЩО
ДА Е ЛЕСНО, КАТО МОЖЕ ДА Е…..КУПОН
Какво печелим и
какво губим, избирайки да играем на открито? В какво е силата на
театъра под открито небе и в непредназначени за театрална дейност пространства
в сравнение с конвенционалния театър?
Театърът на открито изисква от онези, които го правят много повече
физически и психически усилия, отколкото конвенционалният театър, случващ се на
закрито. Театърът на открито е некомфортен.
Когато играеш на площада, улицата или в друго открито пространство, не
си в състояние да контролираш климатичните условия – студ, жега, вятър,
дъжд…..това са все фактори, които просто трябва да приемеш като част от играта.
Не си в състояние да контролираш и околния шум и осветление (или пък за да го
направиш се изискват не малко допълнителни усилия). Същото е и със зрителите.
Те съвсем не са онези посветени театрални зрители, които специално са облекли
най-новите си костюми, за да отидат в театъра-храм и които с благоговение се
отнасят към актьора-жрец, очаквайки от него поредното му вдъхновено изпълнение.
Лишен от уюта и сигурността на сценичната кутия, подкрепата на декора и
театралната механизация, добрата акустика, специално насоченото театрално
осветление, фокусиращо вниманието на зрителя там където е нужно и т.н., актьорът,
играещ на открито разполага най-вече със себе си и своите умения в битката за
зрителското внимание. Това, съответно, изисква от него да влага
много повече енергия, т.е. кара го да се уморява повече. Съвсем естествено
възниква въпросът „Защо тогава има артисти, които избират да правят именно този
тип театър? Защо, след като той изисква толкова много усилия и не позволява на
актьорите да останат в „зоната на
комфорта“ те продължават да упорстват?“
Най-лесният и често срещан отговор на този въпрос е „за пари“. Наистина, за
не малко улични артисти (онези, които обикновено наричаме „бъскъри“, от англ. „busker“ – странстващ уличен актьор, музикант, певец) играта на открито е начин за
препитание и именно пълната шапка след края на шоуто осмисля вложените в него усилия.
Но този отговор далеч не изчерпва всички случаи. Всъщност, за да се изплати
едно улично представление по такъв директен начин, то трябва да е продукция с
ниска себестойност. В нашият случай,
обаче това не е така. През последните пет години (от 2009 насам) ние в ЖАР
ТЕАТЪР създаваме мащабни огнено-театрални спектакли чийто международен екип
наброява средно 18 – 25 човека. Костюмите (изработени от кожа и памук, за да не
са лесно запалими) са богати като визия и никак не са евтини. Направата им отнема
седмици усилена работа. Същото се отнася и до маските, куклите и всичко
останало. Теглото на костюмите, реквизита и конструкциите, които използваме във
всеки спектакъл е от порядъка на един тон. Подготовката за представление, както
и прибирането след него е усилна и трудоемка
задача, която отнема не малко часове преди и след всяко представление. И не е
само това - за да реализираме дори едно представление се нуждаем от множество
разрешителни и съгласуване с местната администрация и служби за безопасност
(нещо, което понякога отнема седмици, а в случаи, когато става дума за пътуване
в чужбина – месеци преговори с отговорните лица). Нашата работа, разбира се, не
е изолиран случай. Какво да кажем за мега-спектаклите на такива трупи като френските
Royal de Luxe, Archaos или Transe Express, немската Titanik Theatre, холандската Doegtroep (която за жалост прекрати съществуването си, но
определено остави запомняща се следа), испанската La Fura Dels
Baus или полската Teatr Osmego Dnia, както и за спектаклите на присъстващите на този фестивал колеги от театър Malabar (Франция) и театър Biuro Podrozy (Полша)?
Какво мотивира всички тези артисти да влагат неимоверни усилия, време,
ресурс и талант, за да реализират такива трудни в техническо отношение и скъпи продукции
и в последствие да се опитват да ги представят по света, независимо от тежката
логистика, административните спънки, предизвикателствата свързани с адаптацията
на спектакъла към новото място и непрекъснатите изненади?
В книгата си “Street Theatre and other outdoor performance” британският актьор,
режисьор, педагог и изследовател на уличния театър Бим Мейсън (Bim Mason) предлага доста изчерпателен списък от мотиви, движещи артистите, работещи
на открито. Наред с парите и удоволствието от това, което правят („…performers
cannot live by bread alone. They must receive
some
pleasure in what they are doing, otherwise the performance will quickly
become mechanical and dispirited…“) в списъка присъстват още и неща като: възможност
за пътуване; възможност да срещаш нови (интересни) хора; спонтанност; възможност
да преодолееш рутината; възможност да усъвършенстваш уменията си или да бъдеш
забелязан; усещане за мощ при срещата с тълпата; възможност да изразиш мнение;
да провокираш или критикуваш; възможност да разшириш концепцията за театър,
която битува в обществото; възможност да достигнеш нови публики, до хора, които
никога преди не са гледали театър; удоволствие да играеш в необичайна среда или
на необичайно място и т.н.
Струва ни се обаче, че освен тези, безспорно важни мотиви има още
нещо по-дълбоко, което движи тези, които са дръзнали да се лишат от комфорта и
предимствата на закритите сцени и да излязат извън стените на театрите – под открито небе.
Става дума за онова специфично усещане за автентичност и непосредственост на преживяването, която кара някои
хора да предпочитат почивката на палатка под открито небе пред тази в
петзвезден хотел. За усещането на общност и хармония със стихиите. Както и за
неописуемото чувство - да подложиш на
изпитание силите си сред „дивия хаос“, неизвестността
и опасността - което изпитват любителите на екстремните спортове,
алпинистите, спелеолозите, пътешествениците.
За нас всеки спектакъл на открито е
предизвикателство, изправяне пред
нови рискове, внезапни затруднения и непредвидими
изненади. При всяко поредно представление неочакваните обстоятелства трябва
да бъдат още веднъж овладени и ние трябва да преведем публиката си през това
рисковано пътешествие. И когато това стане, ние - артистите, избрали да работим
на открито се чувстваме истински щастливи J! Не е ли така?
Общото между всички артисти, чийто съзнателен избор ги е довел да работят на открито
е, че те са хора на риска, на експеримента, на силните и живи усещания; хора
търсещи приключението и непознатото,
предизвикателствата и възможностите за преодоляване на бариери и
задръжки, приемайки ги за повод за нови открития и метод за развитие. Поредният
спектакъл е възможността за това. Граници няма J
Но за да не изплашим твърде много онези, които все още не са изпитали
тръпката да създават и практикуват театър на открито, нека да споменем и
неговите „скрити козове“. Какви всъщност са предимствата на театъра, случващ се
навън, в сравнение с конвенционалния му събрат, случващ се на закрито?
·
По отношение на публиката
Зрителят на улицата е много
по-освободен в отношението си към актьорите. Контактът му с тях е много по-
непосредствен и естествен. Той не се подчинява на предварителни конвенции. За публиката, която гледа театър на открито в много
по-голяма степен важи определението на Питър Брук за „хилядоглавата ламя“. За
да задържи вниманието й, актьорът трябва да е много по-активен,
по-изобретателен, по-атрактивен от своя колега от конвенционалния театър.
Но – какво печелим: на първо място - непосредственият контакт. Макар, че и
при представленията на открито съществува условното разделение между сценично
пространство и пространство на зрителите, границата между тях е много по-лесно
преодолима, понякога - направо неуловима. Спектакълът на открито разполага с
уникалната и трудно осъществима на закрито възможност за непрекъсната пре-организация и
раздвижване на зрителите, интерактивност и съучастие. Изпробвахме това в
спектакъла си „СЕРДИРИКОН: Огнени легенди от древния град“ (2013) като провокирахме
зрителите да се придвижват от място на място из античните руини, които бяхме
избрали за наша „сцена“, за да гледат всеки нов епизод в нова, различна от
предишната среда (макар и част от същия археологически комплекс). Това ни даде
възможност не само да поддържаме зрителите активни и да използваме максимално
даденостите на мястото, с оглед на художествените задачи, които си бяхме
поставили, но и да си позволим изключително интересна игра с мащаба и гледната
точка (опция, характерна по-скоро за изкуството на киното, отколкото на
театъра), като някои от сцените бяха разигравани съвсем близо до зрителите,
едва ли не в интимното им пространство; други им представяха действието в „общ“
батален план, а трети ги поставяха в центъра на самото действие.
По време на спектаклите на открито зрителя е свободен да си тръгне във
всеки един момент, когато му стане скучно, студено, неуютно. Това обстоятелство
е изключителен лакмус за силата на спектакъла и силен мотив за повишаване на
качеството на представяното, за търсене на атрактивност, оригинален подход, повишаване
на майсторството, комуникативност и т.н.
И накрая – възможността да усетим неподправените реакции на изключително
разнообразни като „театрален опит“ хора – от „експерти“, „критици“, „фенове“ и
„търсачи на театрални събития“ до пълни лаици и хора, които в живота си не са
се докосвали до изкуството на театъра и до изкуството въобще. Изпробването на
един театрален продукт пред толкова различна публика несъмнено е най-добрият
начин да извадиш наяве най-стойностното от него.
·
По отношение на свободата
да импровизираме
Всъщност импровизацията е неизменна, когато става дума за спектакъл, който
се изпълнява на открито. Променливите условия и трудно поддаващите се на
контрол и предварително предвиждане фактори са толкова много, че просто е
невъзможно нещо, изпълнявано навън да се случи два пъти по един и същи начин.
Ние например играем с огън. За нас той е не просто атрактивно изразно средство
– той е органично свързан с действието на спектаклите ни, наш партньор на
сцената, действащо лице. Огънят присъства навсякъде в постановките ни - и в
реквизита с който боравим – като метафоричен израз на вътрешната същност на
персонажите; и в костюма – като „жива“ материя, която в хармония с останалите
използвани за костюма материи допринася за изграждането на общата визия; и в
декора – като начин да отделим „светлото“, „активното“ от „тъмното“,
„пасивното“ пространство и да изградим въздействащи визиони (в нашите спектакли
ние не използваме „изкуствено“ осветление – разчитаме само на естествената
светлина на пламъка и на играта на сенките).
Огънят, обаче е жива и мощна енергия, която не се поддава на
опитомяване. Колкото и добре да я познаваме – тя непрекъснато ни поднася
изненади. Огънят е всеки път различен – той се влияе от всичко, от външната
температура, влажността, вятъра, той управлява не само визията, но и емоционалното
и физическо състояние на актьорите. И това е добре - защото тези изненади ни предпазват от
отпускане, държат ни в тонус, нащрек, спасяват ни от рутината.
Същото се отнася и до местата на които изпълняваме спектаклите си. Всеки от
нашите спектакли е създаден с мисълта за едно основно публично пространство, на
което да бъде изпълняван (и което максимално е инспирирало театралните решения,
въплътени в спектакъла). Но въпреки това нашите спектакли не са site-specific. Ние адаптираме, преобразуваме
спектаклите си за всяко ново пространство – това ги развива и разширява
хоризонтите им, обогатява ги. А ефектът върху творческия екип и всички актьори
е отново същия – обогатяване, предизвикателство към креативността, предпазване
от рутината и отпускането.
·
По отношение на
възможността да изпробваме неща, които никога не бихме могли да направим на закрито
Театърът на открито предоставя
много такива възможности. Не е възможно между стените на театралната сграда да
се случат мащабните спектакли, използващи понякога за своя сцена целия град. Не
е възможно на закрита сцена да се появи огромният кран-дракон от едноименната
рок-oпера (проектът „Хелидра“), нито някоя от огромните
кукли на Royal de Luxe или La Fura dels Baus, пиро-вакханалиите на Archaus, преследващите се мотоциклети на „Biuro
Podruzy”, хвърлящите искри гротескно-фантастични steam-punk машините на Titanik Theater, висящите във въздуха на кран гроздове от акробати-танцьори
на Trance Express. И така нататък – списъкът е отворен и безкраен.
Театърът на открито разкрива
безконечни възможности за игра с мащаба, изразните средства, правилата и навика. Остава само да сме
готови да поемем предизвикателството (хаоса за който говорихме по-горе), да
„платим цената“ (труд, енергия, ресурси, време и т.н.) и да се възползваме от
тях J.
И най-вече възможността да се сведе до минимум бутафорията, всичко да бъде
истинско, естествено, непосредствено – диво… и „живо“. Да провокираме сензорите
и магичността…
·
По отношение на възможността да използваме Града и Природата като
декор и среда за своите
спектакли
Вече втора поредна година имаме уникалната възможност да представяме своите
спектакли („СЕРДИРИКОН: огнени легенди от древния град“, 2013 и „ПАМЕТТА НА
ОГЪНЯ: огнена поема за София“, 2014) на комплекса от руини от древна Сердика,
намиращ се зад ротондата „Свети Георги“ в двора между президентството и хотел
„Шератън“, в самото сърце на София. Усещането да играеш на мястото, където се е
намирала резиденцията на император Константин Велики – същият онзи, който е
изрекъл прочутата фраза „Сердика е моят Рим“ - е наистина неописуемо.
Възможността с помощта на театъра да поведеш зрителите на пътешествие през
времето и пространството, да събудиш древните останки и да ги накараш поне за
час да оживеят е истинска магия. Специфична сила на спектаклите, които се случват на открито (особено когато става дума за site-specific спектакли или за спектакли-пътуване) е да карат зрителите да виждат части от града си или околностите му с нови
очи, да го преоткриват. Това е нещо, което наистина ги отличава значително от
конвенционалния театър на закрито. Диалогът между конкретното представление и
архитектурния или природен контекст, в който то се представя, открива нови
възможности, докосва неочаквани струни, ражда нови тълкования, разширява
хоризонтите му, обогатява го неимоверно и в крайна сметка го развива и държи живо.
Нека споменем и някои от
предизвикателствата (в смисъл на творчески експеримент, приключение, бягство от
рутината) пред режисьора, когато става дума за театър на открито - с огън:
Всъщност основните подводни камъни
са при търсенето на баланса в следните аспекти:
-
Опасността да се отдадем на ефекта на огъня и да пострада театралното
действие или пък да се получи обратното – силното театрално действие да
„обезсмисли“ живия огън и да унищожи магията му
-
Силната енергия на огъня, може да помогне на актьора, но може и да го
направи почти незабележим. Актьор и огън – са партньори и трябва да работят в
„постоянен контакт“ и хармония. Всъщност това важи и за работата с
композиторите, за дизайна на костюмите и огнените ефекти и пр.
-
След етапа на лабораторна работа, по епизодите и с огън, следва
постановката – но всички трябва да имат готовност за момента на проверката –
когато поставените сцени, целия спектакъл ще се изиграят в максимално близка до
реалната среда. И най-вече на тъмно, единствено на светлината на огъня. В този
момент винаги има изненади – налагат се промени на цели сцени, динамиката на
цялото действие е различна – огънят променя всичко… Той управлява по свой начин
зрителското внимание, поведението и емоционалността на актьорите… В този етап –
сме готови да започнем отначало..
Разбира се важно е да се съобразим с
още два аспекта:
·
Огънят като
физически характеристики (време за разпалване, динамика и продължителност на
горенето – фактори, които пряко се отразяват на дължината и
конструкцията на сцените, характер на пламъка, обем и количество на огъня, граници на безопасност и т.н.)
·
Огънят като метафора, като съвкупност от
множество смислови характеристики – т.е. казано на езика на линвистиката
и семиотиката, не само като денотация, но и като
конотации, с целия спектър от асоциации и допълнителни значения които той носи.
Тук в сила влизат и допълнителните смислови
конфронтации между Светлина и Мрак, противопоставянето на осветеното (познато,
сигурно, подредено) и неосветеното (непознато, плашещо, хаотично) пространства;
играта на сенките, отраженията, отблясъците; цветовия спектър на пламъка и
влиянието му върху цветовете на костюмите, маските и грима и т.н. и т.н. –
множество детайли произтичащи от спецификата на основното ни изразно средство –
огъня, които имат пряко отношение върху визията на спектаклите ни.
-
И след това идва момента на срещата със живата среда, неочакваните пречки,
хаоса, срещата с публиката и силната енергия, която се създава от
взаимодействието по време на спектакъла. Това е най-приятната част, за нея вече
говорихме по-горе.
Самият репетиционен процес при нас
обикновено преминава през следните фази:
·
Подготвителен етап: запознаване на екипа с концепцията за спектакъла и
изходната канава. Етап на проучвания, експерименти и дискусии, в които участват
всички и които в крайна сметка водят до завършени сценарий, визуална и
музикална концепция. Запознаване с пространството, в което ще се случва
спектакъла, проучвания за миналото му и ролята му като публично пространство. Паралелно
– за новите в екипа - запознаване със стихията на огъня. Преодоляване на страха
от него и възпитаване на чувство на респект (техники за безопасност и
превенция). Изпробване и овладяване на базисните техники за игра с огън.
Експериментиране с нови техники и неизследвани до момента възможности.
·
Постановъчен етап: разработване на отделните сцени, работа върху
характерите (логика, характеристики, визия, пластика и т.н.) и изнамиране на
адекватен „огнен“ израз на тяхната същност, постановъчна работа – паралелно
ателиета за изработване на костюмите, маските, куклите, реквизита и декора.
·
Работа на терен и в реална среда: проверка, наместване/адаптация на
спектакъла към конкретното пространство, проби и промени. Технически репетиции
(овладяване на хаоса и рисковете), генерални репетиции (темпоритъм, динамика,
яснота и разбираемост, визия, мениджмънт и разпределение на енергията и т.н.)
·
Представления, развитие, изчистване и обогатяване на спектакъла (при нас
този процес не приключва с премиерата или няколко изиграни представления.
Приемаме спектаклите не като нещо застопорено и капсулирано, а като жив
организъм, който търпи метаморфози и развитие, за да остане в хармония с
конкретния моментум на представянето си)
Може би ви направи впечатление
силният педагогически аспект на работата ни като режисьори с актьорите, решили
да участват в огнено-театрален спектакъл. Това не е случайно. Този тип театър
(както и останалите форми на уличен театър или както ние предпочитаме да го
наричаме – театър на открито) за съжаление не се изучават специално в нашата
театрална академия. С радост научихме от говорилия преди нас експерт – г-н Йон
Томуш – че в Университета “Lucian Blaga” в Сибиу, Румъния от няколко години съществува
специална програма за изучаване на уличния театър, като специфична форма на
театър. Това е достойно за респект, тъй
като подобни програми на академично ниво са истинска рядкост. Има обнадеждаващи
сигнали и от родната ни театрална действителност. През миналата учебна година в
НАТФИЗ бяха защитени две студии посветени пряко на или имащи отношение към театъра,
случващ се на открито – едната (магистърски тезис) беше посветена конкретно на
огнения театър и по специално на търсенията на ЖАР ТЕАТЪР в тази посока (с автор
- младият театровед Вилия Моновска), а другата (бакалавърско изследване) беше
посветена на CIRQUE nouveau и развитието му у нас (с автор - Бенита Примо). И
двете млади авторки присъстват на тази конференция. На откриването на
тазгодишното издание на фестивала ПАНАИР НА КУКЛИТЕ, в чиито рамки се провежда настоящата
конференция пък видяхме студентския уличен спектакъл „КЛОУНИ И КУКЛИ“ – работа
на третокурсници-кукленици от театралната академия (от класа на проф. Жени
Пашова), които в продължение на една година са изучавали уличен театър. Вероятно
този курс е бил доста полезен и мотивиращ студентите, тъй като съдейки по едно изключително
интересно и увлекателно четиво на което наскоро попаднахме в интернет – дневник
от първото лятно турне по българското Черноморие на младия куклен уличен театър
„Мале-мале“ – част от тези млади артисти доста сериозно са възприели идеята да
използват възможностите на театъра на открито както за изкарване на някакви
средства и за забавление, така и за усъвършенстване на техниките и прийомите,
които са изучавали през учебната година в НАТФИЗ. Похвално! Защото театърът на
открито (и с огън) е наистина чудесна школа, която възпитава уникални качества
у актьорите, които се осмеляват да го практикуват: изострена чувствителност към
всичко онова, което ги заобикаля (среда, зрители, външни условия); хладнокръвие
и умение да контролират и управляват онова, което се случва на сцената и зад
нея по време на динамично и напрегнато действие, в който изненадите и
извънредните ситуации могат да възникнат всеки момент; умение да импровизират –
т.е. смелост и отговорност да вземат решение и да поемат инициативата на
сцената; умение да привлекат, задържат и управляват вниманието на зрителите,
които по правило не се чувстват комфортно – както в удобните топли кресла и
столове в театралния салон – без да споменаваме за задължителното развиване на
личните актьорски качества и умения (овладяването на поне един атракционен
жанр, както и на боравенето с толкова своенравна материя като огъня), работата
върху пластиката, ритмиката, физическото действие, работата с маски и кукли и
пр. и пр.
Ние работим на проектен принцип. При
всеки нов проект при нас идват и нови хора, които се нуждаят от допълнително
обучение – млади актьори от театралните училища, които нямат опит в театъра на
открито или с огън или пък улични артисти, които имат някакви умения, но нямат
актьорска школовка и опит в мащабни спектакли. Това поставя пред нас като
режисьори-педагози поредното предизвикателство, тъй като трябва да планираме не
само динамиката на творческия, но и на педагогическия процес. Трябва да повишим
капацитета на екипа си от изпълнители до нужната за конкретния спектакъл степен,
да им дадем възможност да натрупат опит и самочувствие, да се почувстват
свободни и сигурни в онова което правят, за да са адекватни на задачите си в
спектакъла. Основният ни урок към тях е – да се забавляват, изправяйки се пред
новото и неизвестното; да не се плашат от трудностите, а да ги използват като
трамплин в развитието си; да уважават огъня и да го приемат като свой партньор;
да не търсят лесния и утъпкан от другите път, а да се стремят да прокарат своя
пътека. Или както обичаме да казваме в ЖАР ТЕАТЪР – „Защо да е лесно, като може
да е….купон“ J
В заключение бихме искали да
благодарим на домакините от СКТ и организаторите на фестивала „ПАНАИР НА
КУКЛИТЕ“ за възможността да споделим мисли и опит на тази първа по рода си у
нас и изключително интересна като тема конференция. Радваме се че имахме
възможност да се запознаем с тук присъстващите колеги и да почерпим и от техния
опит и знания.
Вярваме в необходимостта от
саморефлексия, споделяне и развиване на опита. Отворени сме за различни по вид
и форма обмени на знания, идеи и информация с нашите колеги.
А ние продължаваме да се учим –
всеки следващ ден, с всеки нов спектакъл. В нещо сме успели, в друго има още
много път да извървим – но едно е сигурно когато играем - „играем с ЖАР“.
Успех и до нови срещи! Благодарим!
19.09‘2014
No comments:
Post a Comment